Ако сте чували за Пиле Марбея, значи сигурно сте го опитали? Ако пък не сте, тичайте да купите едно пиле и се захващайте с готвене.
Пиле Марбея е уникална рецепта. Запомнящо се ястие, което ще искате да приготвите, отново и отново. Златисто препечената коричка хрупка в устата ви, а лекия сладко-кисел сос допълва по един невероятно хармоничен начин пилешкото.
Съдейки по името може да си помислите,че рецептата е испанска, нали? Ама не е. Всъщност е класическа американска рецепта.
Създадена е преди около 35 години от два жени Джули Росо и Шейла Лукинс, като част от менюто на техния много популярен за времето си ресторант "Сребърен палат" в Манхатън. Рецептата е толкова вкусна, че бързо набира популярност и скоро се превръща в част от менюто на много американци.
За първи път с рецептата за пиле Марбея се запознах в книгата на Йотам Отоленги "Simple". Както знаете много ми допадат прекрасните му средиземноморски рецепти и усетът му да комбинира и съчетава различни продукти. Когато се зачетох, разбрах, че неговата версия е взаимствана от ориналната американска рецепта.
Веднага се разрових и намерих оригиналната рецепта, за да видя с какво се различава от тази на Отоленги. Обаче и двете ми харесаха и взех да се чудя коя да направя.😕 Докато се чудя, мъжът ми каза: "И двете." 😀 И така реши дилемата ми.
Първо заложих на оригиналната рецепта. Признавам си, че никога не бях яла пиле със сини сливи и имах леки колебания, особено в съчетание с маслини и каперси. Но пък обичам сладко-киселото съчетание на вкусове и реших да рискувам.
Веднага ще ви споделя. Комбинацията е прекрасна! Ако се колебаете, като мен, опитайте. Няма начин да не ви хареса. Сливите се топят в устата и по един много хармоничен начин се съчетават с маслините, каперсите и сосовете на пилето.
И докато не съм забравила да ви кажа, че на това прекрасно пиленце много му върви един варен ориз, с който да оберете чудесния сос, който се е образувал от маринатата и виното, и е поел ароматите на всички съставки в ястието.
Очаквайте скоро и варианта на Отоленги, който с нищо не отстъпва на оригиналната рецепта.
Продукти:
1 цяло пиле, нарязано на порции (или 4-5 цели бутчета)
За маринатата:
60мл зехтин
60мл червен винен оцет (ако нямате, може да сложите балсамов оцет)
50мл бяло вино (няма го в оригиналната рецепта, но доста малко се получава маринатата, затова го добавих)
10-15 сушени сини сливи, без костилки (около 150 г)
150г зелени маслини, без костилки
1 с.л. каперси, отцедени, без маринатата им
3 листа дафинов лист
3-4 скилидки чесън
2 с.л. сушен риган
1 ч.л. сол
1/2 ч.л. черен пипер
Освен това:
100мл бяло вино
2 с.л. кафява захар
мако пресен магданоз
Начин на приготвяне:
Почистете пилето от остатъци пера. С помощта на остър нож го порционирайте, като разделите бутчетата, крилата, гръбнака и филето. Филето и гръбнака ги срежете на две, през средата с ножица за месо (ако имате), или с ножа.
Сложете парчетата пиле в голяма купа.
От продуктите по горе пригответе марината. В купа сипете зехтина, оцета, солта, нарязаните на ситно скилидки чесън, черния пипер и ригана. Разбъркайте добре. Прибавете маслините, сливите, дафиновите листа и каперсите към маринатата и ги разбъркайте. Изсипете сместа върху пилето и объркайте с ръка, за да достигне маринатата навсякъде.
Покрийте със стреч фолио и сложете в хладилник за поне 12 часа. Ако нямате време, може и по-кратко да престои маринатата, но колкото повече я оставите, толкова по-вкусно става пилето. Така твърдят авторите на рецептата.
На следващия ден, загрейте фурната на 180С.
Изсипете пилето в дълбока тава, заедно с маринатата. Разпределете сливите и маслините равномерно из тавата.
📌Хубаво е сливите да са в течност по време на печене, за да не изсъхнат и да станат жилави.
В чаша разбъркайте бялото вино с кафявата захар. Полейте сместа върху месото, така, че захарта да попадне върху кожата на месото.
По този начин след изпичане ще имате най-вкусната и хрупкава кожичка, която сте яли някога.
Печете за около час и половина.
Времето на печене варира в зависимост от това какво е пилето, дали е на по-големи, по-малки порции или само бутчета. Може да пробвате периодично с вилица, дали е изпечено. Като вкарате вилицата трябва да потъва свободно в най-дебелата част на бялото месо и да не излиза кръв от там. Ако имате термометър за месо, може да го забучите и ако показва 97-100С, значи е идеално месото. Аз обичам да ми е добре изпечено, за да се дели лесно от коста пилето.
Извадете от фурната и сервираайте на порции.
Съветвам ви да го поднесете в варен ориз басмати или дългозърнест, сварен в съотношение 1:2, на бавен огън за 10-12 минути и овкусен с малко сол, черен пипер и масло, добавени в края на приготвянето.
Източник: https://www.silverpalate.com/recipe/store-favorites/chicken-marbella
2 Comments
Прегръдки!