Класическо тирамису с пастьоризирани яйца и интересната история зад този десерт * Tiramisù ricetta classica

Тирамису е петата най-използвана дума в италианската кухня, и една от най-известна в света сред десертите. В буквален превод думата Tirami sù (Тирами су) означава "повдигни ме".
Историческите сведения показват, че десерта се ражда в Тревизо през втората половина на ХVІІІ / ХІХ век. Негова създателка е местна жрица на любовта, която държала къща за удоволствия в историческия център на Тревизо.

Собственичката създава този сладък и ободряващ афродизиак, за да го предлага на своите клиенти в края на вечерите, да ги съживи и да реши семейните им проблеми, свързани с връщането по домовете им.

Твърди се, че с влизането на мъжете в заведението, една очарователна жрица им подава от този прясно приготвен десерт и ги увещава да го опитат като им казвала: „desso ve tiro su mi“. Оттук и произходът на името.

Така се ражда Тирамису. „Натуралната виагра“ от 1800 г., предлагана на клиентите в центъра на Тревизо.

На малкото площадче Ancilotto в центъра на Тревизо, древна странноприемница от онова време, а сега ресторант Le Beccherie, предлага този уникално сладък десерт в менюто си за клиенти. Там може да опитате оригиналната рецепта.

В подкрепа на тази легендарна история е съставът на продуктите за Тирамису. Всички хранителни и с високо съдържание на калории: яйца, захар, бишкоти, маскарпоне, кафе и какао. Рецептата и нейното лесно приготвяне подкрепят тезата, че не е нужно да сте главен готвач, за да приготвите този десерт. Всеки е в състояние да го направи без специални инструменти.

През вековете булото на благоразумието и хорски срам крие истинския произход на Тирамису. Всъщност той не се споменава в книгите, до падането на конформизма, свързано с историческата уважителност, което настъпва през втората половина на 1900-те.

Свидетелство за присъствието на този десерт през изминалите векове на масите са бабите и прабабите над 80 години. Тези дами ни казват, че са приготвяли десертът с изкуство и страст към семейството и приятелите си, много преди 50-те години.

Преди разпространението на електричеството и първите хладилници, този десерт, е бил консумиран и известен само в провинция Тревизо и околните райони.

Някои особени аспекти, предавани от уста на уста, безпогрешно свидетелстват за венецианския и тревизианския произход на десерта.

Рецептата произлиза от "sbatudin" смес от яйчен жълтък, разбит със захар(основата на крем дзабайоне), често използвана от селските семейства в Тревизо като тоник за младоженци. Към това се добавя маскарпонето, кафето и какаото, които всички наши членове на семейството си спомнят, че са им се радвали още от деца преди Втората Световна война.

Дори и днес, според обичаите и традициите на Тревизо, савойските бишкоти се подаряват на наскоро родили жени, деца и хора в състояние на слабост. Бисквити с продълговата форма, меки, леки и лесно смилаеми.

Преди индустриалното производство на бишкоти Savoiardi, този десерт се приготвя с ронливи, гъбести бисквити, приготвени у дома и в най-бедните семейства с фокача или стар хляб, напоен с кафе.

Скоро приятел ми поиска рецептата, по която приготвям този десерт. Разрових се и се оказа, че не я намерих в блога.

През годините съм казвала няколко пъти как я правя. Обяснявала съм технологията за пастьоризация на яйцата. Но самата рецепта съм я пропуснала някак.

А по ирония на съдбата това е най, най-приготвяният десерт вкъщи. Дори в моментите, когато на никого нищо сладко не му се яде, "едно тирамису мога да хапна". 😀

Рецептата ми се доближава максимално до оригиналната рецепта. Понякога ако искам да стане с повече крем добавям разбита сметана, но никога белтъци, още по-малко сурови както съм срещала в доста рецепти.

От съображения за сигурност винаги пастьоризирам яйцата. Това не променя по никакъв начин вкуса на десерта. Ако приготвяте тирамису за деца, не слагайте алкохол, а кафето заменете с безкофеиново. И така стигнахме най-сетне и до рецептата.

Продукти:

(За 6 порции)

4 жълтъка
500г маскарпоне
100г захар
40-50г вода (за пастьоризацията)
200г сметана за разбиване (опция)
200г бишкоти савоярди
150мл силно кафе
50мл марсала
какао за поръсване

Начин на приготвяне:

В дълбока купа слагаме жълтъците.
В казерола слагаме захарта и водата. Загряваме на котлона, докато започне да бълбука захарта и да се сгъстява леко. Желателно е да ползваме готварски термометър. За да се получи правилно пастьоризацията температурата на захарта трябва да е 121С.

Сваляме от котлона и започваме бързо да вливаме на тънка струя при жълтъците, като същевременно ги бъркаме с миксер. Продължаваме да разбиваме жълтъците със захарта, докато се охлади сместа и удвои обема си.

В тесен и висок съд разбиваме на твърд сняг, сметаната. Важно е преди да се разбие сметаната, да сме я държали поне няколко часа в хладилник, за да е добре охладена.
Към разбитите жълтъци прибавяме маскарпонето и разбиваме. Добавяме и сметаната. Смесваме добре. Така кремът ни е готов.

Приготвяме силно еспресо. Сипваме го в купа и добавяме алкохола към него. В тази смес потапяме бишкотите.
Вземаме правоъгълна форма с приблизителни размери 25х15см.

Потапяме бишкотите в кафето и нареждаме един ред на дъното на формата. Покриваме с половината крем. Потапяме останалите бишкоти в кафето и покриваме с останалия крем.
Слагаме една чаена лъжица тъмно какао в малка цедка и наръсваме обилно десерта.

Покриваме внимателно с домакинско фолио и прибираме в хладилника за поне 12 часа.