Разглеждайки рецептите за козунаци в блога се сетих за една забравена рецепта, която обаче всяка година италианките от северните райони обичат да приготвят.

Преди 10 години, когато бях пуснала рецептата, една италианска блогърка, която много уважавам заради майсторските десерти, които прави Морена Роана, е намерила рецептата при мен и я направи... още по-хубава. Стана ми много мило, защото тя живее в област Венето, а постът и беше много емоционален и започваше "Най-накрая! Намерих я, рецептата за фугаса Венета.". Оказа се, че от дълго време търси тази типична за областта им рецепта и я намери при мен.


Снощи прочетох нейните изменения и реших набързо да спретна един козунак...нали имаме много време сега покрай извънредното положение. :D Не се получи точно по първоначалната рецепта, претърпя някои изменения в хода на приготвянето, но пък се получи много сполучлив експеримент.



Ето и рецептата:
250г брашно манитоба или друго силно протеиново брашно
40г прясно мляко
20г газирана вода
2 яйца ( моите бяха L, но не много големи)
2 г суха мая (или 10г прясна мая)
60г меко краве масло
80г захар
кората на 1 лимон
ванилия
2г сол
захарна гранела
няколко бадема за украса

Важно е всички продукти да са със стайна температура. Кравето масло и яйцата даже ги изваждам от хладилника няколко часа по-рано.
Първо се приготвя закваската или стартер.
Към 16.00 часа в купичка смесих 50г брашно, сухата мая и млякото. Разбърках с лъжица, оформих на топка с ръка и го покрих с домакинско фолио. По план трябваше да втаса час. Обаче след час не беше помръднало изобщо. Затова го оставих още няколко часа докато удвои обема си.

В оригиналната рецепта тестото се замесва на два пъти. При мен обаче предвид, че стартерът ми отказа да бухне за час, нямаше начин да стоя по нощите и да меся. Затова набързо взех решение, че ще замеся тестото нацяло както е при козунаците.

Към 21.00 часа стартерът най-сетне беше готов и преминах към измесването на основното тесто. В купа сипах останалото брашно - 200г, захарта, солта, газираната вода и разбитите леко яйца, като от тях отделих 1ч.л. в малка чашка за намазване. Започнах да измесвам с миксер. Около 10-12 минути му бяха необходими на тестото да се увие около бъркалката.


 Добавих настърганата лимонова кора и ванилията и бърках още половин минута, докато ги пое добре тестото.В този момент тестото е по-твърдо, но добре измесено и гладко.

Започнах да добавям кравето масло...разделих го на четири приема по равни части, като при всяко отначалото тестото ставаше жилаво и стегнато, но постепенно се отпускаше и поемаше добре маслото. Докато поеме маслото съм бъркала още може би 10-15 минути. Може и по-малко. След като поеме цялото масло тестото стана меко и еластично.



Оформих на топка, сложих му шапка и го оставих да удвои обема си.
Към 23.00 часа тестото беше втасало, удовило обема си и готово за сън. :)
В купата го разтеглих и завих като плик. Оформих на топка.

За печенето избрах една форма за торта (с махащо се дъно) с диаметър 16см. За всеки случай по стените и завих парче хартия за печене двойно по-високо от височината на формата. Тоест цялата височина на стените бяха около 20см. Намазах формата и стените с меко краве масло.
Сложих топката тесто и леко я натиснах да покрие цялото дъно на формата.
Покрих я с найлон и я сложих на най-хладното място, което не беше с Т около 19-20С.

На сутринта към 7.30 тестото беше стигнало до ръба на хартията.
Загрях фурната на 165С, а през това време намазах с отделеното яйце, като добавих няколко капки прясно мляко. Наръсих с захарна гранела и бадеми. Мислех да го срежа на кръст както е по рецептата, но се отказах, въпреки, че тестото беше достатъчно жилаво и не беше превтасало в никакъв случай. Реших, че и така ще го изядем. :)

Изпекох на 1 ниво, защото беше доста висока формата и ме достраша да не опре в горния реотан. След около 15 минути му сложих парче алуминиево фолио отгоре, да не изгори и го доизпекох за 40-45 минути.
След като се изпече, го извадих от формата, махнах хартията и го охладих за 10-15 минути върху решетка. Повече не можах да го изчакам, защото капучиното ме чакаше.



0 Comments