Фокача с маслини и лук е уникално вкусна комбинация. Ако сте ходили в Италия, почти сигурна съм, че сте опитали фокача с лук, която е традиционна за италианската кухня. Ако не сте, ви препоръчвам веднага да поправите тази грешка и да си я приготвите вкъщи.
Препеченият и сладък лук е в пълен синхрон с хрупкавата зехтинова коричка на блата, а ако добавите към тази комбинация ароматни маслини, ще се насладите на една от най-вкусните фокачи, които сте яли.
На тази хрупкава фокача с маслини и сладък лук не ѝ трябва нищо друго освен чаша охладено бяло вино.
Толкова е вкусна, че няма да усетите колко бързо ще свърши. И като казвам това, изобщо не преувеличам.
Това е първата рецепта от книгата "Pizza per tutti", на много обичания от мен шеф Фулвио Марино. Преди месец си купих тази дълго чакана книга от Италия, пълна с прекрасни рецепти и ви обещавам, че това няма да е единствената рецепта от тази книга.
Започвам с рецептата, пропорциите са за една правоъгълна тава с приблизителни размери 25х35см. Ако имате по-голяма тава, направете доза и половина. Тази доза е достатъчна за 3-4 души.
Продукти:
(за тава 25х 35см)
350г бяло брашно тип 00 с W260 и 13% протеини (аз ползвах
Caputo Cuoco, което отговаряше на тези показатели). *
215г вода
4 г прясна мая (1.5г суха мая)
3г ечемичен малц на прах **
7г сол
70г маслини, без костилка (аз сложих дребни каламата, без костилки)
20г зехтин
За саламурата:
70г зехтин екстра върджин
50г вода
10г сол
За пълнежа:
100г зрял лук (1 голяма глава лук, или 2 по-малки)
* Освен него, Caputo Pizzeria също е добре, но може да ползвате брашно за баница и повечето брашна, на които пише, че са за пица.
**Ако нямате, сложете 1к.л мед
Начин на приготвяне:
В купата на миксера сипете брашното, маята, малца и 205г от водата. Започнете да месите, докато се получи гладко тесто, за около 10-тина минути на ниска скорост.
Добавете солта, половината зехтин (1с.л.) и 10г вода (1 с.л.) и увеличете скоростта на миксера. Месете няколко минути, докато тестото поеме мазнината и водата и се получи отново гладко и добре измесено тесто.
Накрая добавете още 1с.л. зехтин (10г) и маслините. Измесете няколко минути, докато ги вкарате в тестото.
Имайте предвид, че тестото е леко лепкаво и по-течно. Намаслете си ръцете, оформете го на топка в купата, даже леко може да я намаслите по стените и го покрийте с найлон и кърпа, да не влиза въздух.
Оставете го да втаса за 2 часа на стайна температура.
През това време обелете лука и го нарежете на тънки резени. Сложете го в
чаша, сложете му малко сол (1/2 ч.л.) и напълнете чашата с вода.
Оставете го така, докато втаса тестото. Така ще се махне лютивината на лука
и няма да ви дразни на стомаха след това.
Пригответе си тавата, в която ще го печете и я намаслете обилно със зехтин.
Изсипете тестото в тавата и леко го смачкайте. Завъртете го няколко пъти в тавата, за да се намасли добре.
Леко го смачкайте с пръсти, така, че да заеме поне половината площ на тавата. Тестото е жилаво и това е нормално.
Оставете го да си почине за 15-30 минути. Така глутенът ще се отпусне и ще може отново лесно да работите с него.
Доразточете го, като го избутвате от средата към краищата с пръсти. Вече трябва да може да го разпънете докрай. Ако пак го усещате много жилаво и съпротивляващо ви се, оставете го за още 10-тина минути да се отпусне и го доразпънете.
Пригответе саламурата. В чаша сипете зехтина, водата и солта. Разбъркайте ги енергично с бъркалка, така, че да се емулгират добре и я изсипете върху тестото.
С пръсти нежно натиснете и размажете саламурата по цялата повърхност на тестото.
Излейте водата от лука, измийте го, да не стане прекалено солен. Отдецете го леко и го разпределете върху фокачата.
Оставете го да втаса за час, час и половина, без да го покривате с нищо.
След час с възглавничките на пръстите натиснете по тестото, за да се получат мехурчета.
Включете фурната да загрее на 250С.
Изпечете я в добре загрята фурна за 20 минути, до тъмно златисто.
Извадете я внимателно от тавата. Възможно е да е залепнала тук там. С дървена или метална шпатула я отлепете и я прехвърлете на метална решетка.
Нарежете я на парчета и сервирайте.
Източник: Fulvio Marino - Pizza per tutti
2 Comments