Фокача с маслини и лук е уникално вкусна комбинация. Ако сте ходили в Италия, почти сигурна съм, че сте опитали фокача с лук, която е традиционна за италианската кухня. Ако не сте, ви препоръчвам веднага да поправите тази грешка и да си я приготвите вкъщи. 

Препеченият и сладък лук е в пълен синхрон с хрупкавата зехтинова коричка на блата, а ако добавите към тази комбинация ароматни маслини, ще се насладите на една от най-вкусните фокачи, които сте яли. 


На тази хрупкава фокача с маслини и сладък лук не ѝ трябва нищо друго освен чаша охладено бяло вино. 

Толкова е вкусна, че няма да усетите колко бързо ще свърши. И като казвам това, изобщо не преувеличам. 


Това е първата рецепта от книгата "Pizza per tutti", на много обичания от мен шеф Фулвио Марино. Преди месец си купих тази дълго чакана книга от Италия, пълна с прекрасни рецепти и ви обещавам, че това няма да е единствената рецепта от тази книга. 

Започвам с рецептата, пропорциите са за една правоъгълна тава с приблизителни размери 25х35см. Ако имате по-голяма тава, направете доза и половина. Тази доза е достатъчна за 3-4 души. 


Продукти: 
(за тава 25х 35см) 
 
350г бяло брашно тип 00 с W260 и 13% протеини (аз ползвах Caputo Cuoco, което отговаряше на тези показатели). *
215г вода
4 г прясна мая (1.5г суха мая)
3г ечемичен малц на прах ** 
7г сол
70г маслини, без костилка (аз сложих дребни каламата, без костилки)
20г зехтин
 
За саламурата: 
70г зехтин екстра върджин
50г вода
10г сол
 
За пълнежа: 
100г зрял лук (1 голяма глава лук, или 2 по-малки) 
 
* Освен него, Caputo Pizzeria също е добре, но може да ползвате брашно за баница и повечето брашна, на които пише, че са за пица. 
**Ако нямате, сложете 1к.л мед
 
 
 
Начин на приготвяне:
 
В купата на миксера сипете брашното, маята, малца и 205г от водата. Започнете да месите, докато се получи гладко тесто, за около 10-тина минути на ниска скорост.

Добавете солта, половината зехтин (1с.л.) и 10г вода (1 с.л.) и увеличете скоростта на миксера. Месете няколко минути, докато тестото поеме мазнината и водата и се получи отново гладко и добре измесено тесто. 
 


Накрая добавете още 1с.л. зехтин (10г) и маслините. Измесете няколко минути, докато ги вкарате в тестото. 
Имайте предвид, че тестото е леко лепкаво и по-течно. Намаслете си ръцете, оформете го на топка в купата, даже леко може да я намаслите по стените и го покрийте с найлон и кърпа, да не влиза въздух. 

Оставете го да втаса за 2 часа на стайна температура. 
 
През това време обелете лука и го нарежете на тънки резени. Сложете го в чаша, сложете му малко сол (1/2 ч.л.) и напълнете чашата с вода. Оставете го така, докато втаса тестото. Така ще се махне лютивината на лука и няма да ви дразни на стомаха след това. 

Пригответе си тавата, в която ще го печете и я намаслете обилно със зехтин. 
 


Изсипете тестото в тавата и леко го смачкайте. Завъртете го няколко пъти в тавата, за да се намасли добре. 
 


Леко го смачкайте с пръсти, така, че да заеме поне половината площ на тавата. Тестото е жилаво и това е нормално.
Оставете го да си почине за 15-30 минути. Така глутенът ще се отпусне и ще може отново лесно да работите с него. 
 


Доразточете го, като го избутвате от средата към краищата с пръсти. Вече трябва да може да го разпънете докрай. Ако пак го усещате много жилаво и съпротивляващо ви се, оставете го за още 10-тина минути да се отпусне и го доразпънете. 
 


Пригответе саламурата. В чаша сипете зехтина, водата и солта. Разбъркайте ги енергично с бъркалка, така, че да се емулгират добре и я изсипете върху тестото. 
 
С пръсти нежно натиснете и размажете саламурата по цялата повърхност на тестото. 
 
Излейте водата от лука, измийте го, да не стане прекалено солен. Отдецете го леко и го разпределете върху фокачата. 


Оставете го да втаса за час, час и половина, без да го покривате с нищо. 

След час с възглавничките на пръстите натиснете по тестото, за да се получат мехурчета. 
 


Включете фурната да загрее на 250С. 
 

Изпечете я в добре загрята фурна за 20 минути, до тъмно златисто. 

Извадете я внимателно от тавата. Възможно е да е залепнала тук там. С дървена или метална шпатула я отлепете и я прехвърлете на метална решетка. 

Нарежете я на парчета и сервирайте. 
 

 
Източник: Fulvio Marino - Pizza per tutti
 

2 Comments

Federica Simoni said…
wow è stupenda! chissà che buona!!! Buon pomeriggio🤗
Maria said…
Ti ringrazio, cara Federica! ❤️ Un abbraccio!