Фокача ди Реко - най-вкусната фокача със сирене * Focaccia di Recco

Фокачата е институция в лигурийската гастрономия. Фокача със сирене от Реко има вкус на блаженство и част от това гастрономическо наследство.

Външно фокачата със сирене се различава от класическата фокача. Тестото се приготвя без мая и се състои от два тънки, като хартия слоя тесто, пълнени с меко кремообразно сирене. Хрупкаво, люспесто, приятно солено, лепкаво, всичко в едно, това е едно от най-вкусните изкушения на Лигурия.

Историята ѝ започва по времето на третия кръстоносен поход, когато селяните са принудени да се укрият от нашествията на сарацините. Разполагайки само с вода, брашно, олио и сирене, изобретяват тази фокача, която заема челно място в диетата им.

В края на 19 век, с появявата първите тратории(кръчми), фокачата със сирене заема място в „менюто“, но се сервира само на Деня на мъртвите (2 ноември).
В началото на 50-те години на миналия век, с развитието на туризма, фокачата със сирене от Реко се превръща в една от най-обичаните и търсени ястия от туристите, по тази причина кръчмарите и пекарите започват да я сервират през цялата година.

През 2014 г. Фокача ди Реко е обявена за продукт със защитена географска идентификация.

Фокачата със сирене носи името на града откъдето произхожда - Реко (Recco). Малко градче, само на няколко километра от Генуа. Там местните я наричат fùgassa co formaggio (Фокача със сирене, на лигурийски диалект).

Днес може да я намерите навсякъде в града, в почти всички ресторанти и пекарни, като една от най-известните е Focacceria Manuelina.

От всички фокачи, които съм яла, тази ми е фаворит. Много лесна за приготвяне и толкова греховно вкусна!

Сега няколко думи за сиренето Стракино. Това е прясно сирене, приготвено от краве мляко. Като консистенция и вкус, не като технология се доближава най-много до топено сирене в кутийка или сирене Бри, но без кората.

При печене се запича до златисто, като същевременно се разтапя. Използва се както в прясно състояние, така и в различни пици, фокачи и пиадини. Едно от най-любимите ми италиански сирена. 😍

Ако успеете да намерите в някой италиански магазин оригинално сирене Стракино или Крешенца, вземете от него. В противен случай може да я приготвите със сирене Бри, на което сте махнали кората.

Предлагам ви оригиналната семейна рецепта на шеф Федерико Биссо, от историческия ресторант Da O’ Vittorio в Реко.

Продукти:

(за 2 тави с размер 40х35см)

500г бяло брашно Манитоба (или 'За баница' от българските)

300мл вода (265г вода)

50г зехтин екстра върджин

7.5г сол

За плънката:

400-500г сирене Стракино/Крешенца

Начин на приготвяне:

📌Може да омесите тестото на ръка или с миксер.

Изсипете брашното в дълбока купа. Добавете солта и разбъркайте добре. Пуснете миксера и започнете да сипвате водата на тънка струя към брашното. Като сипете половината вода, добавете зехтина и довършете с останалата вода.

Омесете меко, хомогенно и еластично тесто за 5-6 минути. Оформете го на топка, върнете го в купата на миксера и го покрийте с найлон. Оставете го за 1 час на стайна температура да почине.

Загрейте фурната на 260-280С.

Разточете готовото тесто на четири равни части.

Всяка част разточете леко с точилката, докато се поизтъни. След това започенете да го разпъвате от единия край с ръка, като залепвате разпънатото крайче на плота.

После другия край и така, докато се получи тънък лист тесто, почти като за баница. Всъщност една идея по-дебело трябва да е.

Ако ви е по-лесно, след като го разточите с точилката го хващате и вдигате нагоре. Свивате си ръцете в юмрук и с кокалчетата на ръцете леко го разтягате, както при оформянето на пица.

С тестото се работи много лесно. Казвам го като човек, който хич не е специалист по разточване на кори за баница. Да не кажа, че леко ме ужасяват...но това тесто е песен, разпъва се лесно и е супер еластично.

Намажете дъното на тавата с малко зехтин и я поръсете леко с грис. Няма значение дали ще е пшеничен, цяревичен или оризов. В краен случай става и с брашно или семола.