Торта Дзукото по флорентински (без глазура) * Zuccotto fiorentino

 

Флоренция е символичният град на Ренесанса и една от най-популярните туристически дестинации. 

Неговият чар е безспорен благодарение на красотата на историческия му център, неговите паметници и ренесансови сгради, църкви, тесни улички. Всичко напомня за историята, непокътнат и жив, а също и чрез гастрономическите традиции като флорентинското Дзукото.

Цяла Италия познава добре вкуса на този известен десерт, но малко хора знаят за благородния му произход. В късния Ренесанс, когато Медичите били едно от най-могъщите семейства в Европа, тогавашната кралица на Франция Катерина Медичи племенничка на Лоренцо Великолепни, за да отпразнува пристигането на испанските посланици, поръчва торта за пищен банкет. 

Човекът, който бил помолен да приготви десерта бил Бернардо Буонталенти. Един от най-великите художници и интелектуалци от втората половина на 16 век, както и легендарният създател на сладоледа. Художникът създава парфе, което първоначално наричат "шлема на Катерина", тъй като се е смятало, че десертът е направен вътре в шлема, използван от пехотата по това време, наречен дзукотто(zucotto). 

На мен тази форма силно ми напомня и за куполът на Брунелески на прочутата в цял цвят катедрала на Флоренция - “Санта Мария дел Фиоре”.

Когато се ражда десертът е изглеждал много по-различно, отколкото сега. Основата била от пандишпан, а вътрешността съставена от рикота, какаови зърна и захаросани цитрусови плодове.  Съвременната версия датира от 30-те години на миналия век, когато десертът е преоткрит и адаптиран към новите вкусове. 

Куполът може да украсите по ваш избор. Някой наръсват обилно с какао или с пудра захар. Ако решите да го направите по Коледа, ви препоръчвам да го полеете с разтопен шоколад за по-празничен вид.

Днес ви предлагам моята версия, на тази вкусна и лесна торта, която  приготвих за рождения ден на татко преди месец. С нея участвам в сборника на Антонела "Торта за рожден ден" Опитайте и вие!

Продукти:
за маслен пандишпан:
70 г захар
2 яйца
2 жълтъка
50 г брашно тип 350
30 г разтопено неохладено масло

за ганаша:
100 г шоколад за готвене
200 г прясна сметана

за кроканта с лешници:
30 г глюкоза
60 г захар
90 г лешници

Начин на приготвяне:

Разбийте яйцата с половината захар. Разбийте жълтъците с другата половина от захарта.  Прехвърлете жълтъците към другата смес и добавете брашното и маслото. 

Сипете във форма 26 см добре намаслена и набрашнена и изпечете на 190С за около 20 минути.

Обърнете на решетка да охладите. 

Натрошете шоколада. Кипнете половината сметана, сипете шоколада и разбийте до крем. Като се охлади добре сместа прибавете и останалата сметана. 

Сипете глюкозата в тиган, добавете захарта и бъркайте докато стане на карамел. Добавете печените ядки и разбъркайте. 

Сипете върху стъклена повърхност на тънък слой. Като изстине сместа натрошете.  

Смесете със 150 г добре разбита сметана. 

Срежете тестото на две и нарежете едната част на триъгълници. 

В кръгла купа, покрийте с фолио(може и алуминиево) и наредете триъгълниците плътно един до друг като редувате, през един да са с кората надолу. Напръскайте хубаво с ром. 

Сипете сметановата смес с кроканта, отгоре покрийте с шоколадовия ганаш и затворете с пандишана. 

Напръскайте пак леко с ром и сложете в хладилника за 2-3 часа да стегне.

Може да разгледате и другата ми рецепта за Дзукото по тоскански.

Con questa ricetta partecipo al contest di Antonella da La casetta di cioccolato - Torta di compleanno.

Grazie mille di Gi60 da cookaround per la ricetta!