Песто ала дженовезе е един от най-използваните и любими сосове в нашата кухня. Много пъти през годините съм ви казвала рецептата, но се оказа, че я нямам като самостоятелна рецепта. Затова е време да поправя тази грешка. 

Говорейки за песто, първото нещо, с което го асоциирам е Лигурия. Именно в този великолепен регион се ражда песто по генуезки, за което се говори дори, че е афродизиак.

Песто ала Дженовезе е сос, синоним и символ на Генуа и цяла Лигурия, който от няколко десетилетия е един от най-известните и най-популярните сосове в света.
Първите следи от песто могат да бъдат намерени през 19 век и оттогава рецептата винаги е останала същата, поне в домашна среда. 


За да направите истинското генуезско песто, се нуждаете от мраморно хаванче, дървено чукало и ... много търпение. Самият глагол pestare, откъдето произлиза думата песто означава "смачквам, счуквам".  Както всяка традиционна рецепта и тук всяко семейство има своя собствена рецепта за генуезко песто. Тази, която ви предлагам е на консорциума на песто от Генуа.


Продукти:
1 голяма връзка босилек
20г кедрови ядки
60г настъргано пармиджано (или грана падано)
около 100-150мл зехтин екстра върджин
1-2 скилидки чесън

Начин на приготвяне: 

От босилека отделяте само листата, измивате и оставяте да изсъхнат (може да ползвате и центрофуга). 

В мраморно хаванче слагате нарязаните скилидки чесън, листата босилек, кедровите ядки, настърганото пармиджано и зехтина. Стривате всичко докато стане хомогенна смес и сипвате веднага в бурканче. 

📌 Ако го държите дълго отворено на въздух, пестото се окислява и променя цвета си, но това не влияе на вкуса му. След като ползвате от него, загладете го и залейте леко с зехтин, колкото да го покрие. Така ще го съхраните за по-дълго време и няма да се окисли. Съхранявайте в хладилник. 

Ако нямате хаванче и време, може да използвате блендер. 


0 Comments