Италия през моя поглед - Верона моя любов - част първа * Il mio viaggio d'Italia - Verona, amore mio! - prima parte
От месец се каня да започна тези пътеписи, обаче или имам много работа или нямам желание за писане..не, че писането ми е силна черта, но искам да опиша впечатленията си от ексурзията, която си организирахме пролетта с моя любим. Всичко се роди спонтанно, с една промоция на Wizzair около Нова година...взех билети до Бергамо само за 60 лева отиване и връщане. Е после прочетох, други по същото време са летяли на половин цена, но както и да е, аз съм доволна! И така поръчах си билетите и започна едно сърфиране из нета за да организирам престоя там. Първоначално нямах идея в кои градове искам да ида, просто Италия беше сбъдната мечта и това ми беше достатъчно. Имахме 9 дни престой и исках максимално много неща да видя. Да обаче неможе само да минеш транзитно из тази красива страна, трябва време за да усетиш аромата, да се потопиш в историята и в културното и наследство, ами кухнята? Неможеш просто да отминеш небрежно.. трябва да опиташ, да се насладиш на живота, както правя италианците. И така след три месеца проучване, с леки познания по италиански, резервации в хотелите и две раници потеглихме.( Искам само да вмъкна, че това ни е първата задгранична екскурзия и изцяло с наша организация, за което много се гордея.) Самолета пристигна в ранния следобед. На аерогарата се ориентирахме доста бързо и намерихме къде спира автобуса за ЖП гарата. За разлика от повечето БГ туристи ние не се запътихме към Милано, а към Верона. Защото точно Верона...ами първо защото имахме романтичен повод и второ, защото това е градът на любовта. И така хванахме автобусчето срещу скромните 1.50 евро след 15 минути се озовахме на ЖП гара Бергамо. По пътя минахме през едно кварталче, което беше пълно с красиво, прясно боядисани къщи с двор...имах чувството, че в наша чест бяха пребоядисали квартала, тук за съжаление такова нещо няма как да видиш. А колко беше чисто, лелее гледах и не вярвах на очите си. Железопътната гара беше много малка, чак странно ми стана...а пред нея пълно с моторчета и велосипеди. Досрамя ме да ги снимам...не исках да изглеждам като японски турист, не , че после не станах такава. :-) Купихме два билета до Верона и взех да се оглеждам къде се перфорират. Бяха ме предупредили, че там задължително се перфорират билетите на перона, за да не те глобят във влака. Видяхме въпросните жълти машинки и щракнахме билетите. Първото впечатление като видях трагичния вид на влаковете не беше много добро, а и бяха ми казали приятели, че влаковете били много добри. Викам си, "брех аз ли нищо не разбирам от влакове, ако на тия казват хубави, нашите какви ли са?" Качихме се на влака и ооо вътре влака беше като изваден от списание, с нови седалки, чисти перденца, а тоалетните... просто без коментар. Потеглихме. Бяхме много изморени от пътя и половинката заспа. По едно време стигнахме гара Бреша. Влакът спря, купето се изпразни, обаче ние доволно си седим и чакаме да продължим за Верона. По едно време влезе един чичко и ми каза нещо. Погледнах го сънена и успях да процедя, "Non capito" (не разбирам), казах, че отиваме във Верона, а той взе да говори пак бързо, да ми ръкомаха и да ми сочи перона. Аз пак вдигнах рамене, човека въздъхна дълбоко и пак сочейки ми перона каза "Verona". Тогава загрях, че май има прекачване влака...ама кой да знае :-))) Събудих любимия и скокнахме на гарата. След малко дойде и влака за Верона. След час слязохме на гара Верона. Голяма красива сграда цялата луксозно изпипана отвътре, нямаше нищо общо със селската гара на Бергамо. В дясната страна на гарата, се намира Порта Нуова (Porta Nuova), на която е кръстена и самата гара.
Тръгнахме към хотела. Бях избрала хотел, който е близо до гарата за да имаме лесен достъп и в близост до старата част на града за разходки.
На излизане от гарата видяхме това:
безплатни колела, които вземате от гарата за да се придвижвате из града. И никой не ги е откраднал!
Огледах се наоколо и бързо се ориентирах. Ако искате вярвайте, но в този град, неможете да се загубите..за няколко дни там се оправях много по добре отколкото във Варна. Потехлихме посока към хотела. Вдясно от нас се виждаха градските крепостни стени, които бяха в перфектно състояние. След около 5 минути стигнахме до Порта Палио (Porta Palio)
красиво огряна от залязващото слънце.
след още няколко крачки стигнахме до хотел Порта Палио. Чудесен тризвезден хотел, персонала говореше английски, стаята беше голяма и чиста, банята също, а закуската беше на корем и имаше и от пиле мляко. А как може човек да устои на аромата на топли бриоши? А на домашни торти и прясно кафе? За прясно изпечените хлебчета, шунката и кашкавала няма да споменавам, те са задължителни. А ето и гледката ми от прозореца на хотелската стая:
На сутринта се събудих от изгряващото слънце и от тази приказна гледка. Бях като омагьосана.
Закусихме прилично и потеглихме на разходка из града.
Верона е град с над 300 000 жители, т.е колкото Варна. Направи ми впечетление чистотата в града, тъкмо подрязваха дърветата, ама всички, не само някои. И бяха изрязани като под калъп. Имаше много зеленина в града:
така изглеждаха тротоарите ( също като нашите, нали? )
Имаше голямо движение, но през цялото време не видях задръствания.
Оградите на доста къщи бяха с жива ограда от лаврово дърво (дафинов лист):
Аромата от малките красиви магазинчета Панифичио, беше неустоим. Във всяко едно от тях беше пълно с хора, които чакаха за да си купят топли бриоши или хляб и горещо кафе. А после ще ми казват, че италианците не закусвали - не е вярно, закусват и още как!
След кратка разходка стигнахме до Кастелвекио(Castelvecchio) или стария замък. Разположен в самия център на града.
Следва продължение :-))
8 Comments
благодаря ти за този разказ-
Страхотен е! и
Чудесни снимки!
Верона е един и от моите любими градове.
Очаквам с нетърпение продължението...,
с много целувки, Диана
Kisss
@Abelha Maia grasias! Kisses!
@nicole c, ho in programma di visitare Toscana e Umbria la primavera prossima (circa marzo o aprile. ciao!