Castelvecchio (Стария замък) е построен през 14 век от Cangrande II della Scala (Кангранде втори дела Скала) като резиденция и крепост на фамилията Скала. Те владели Верона повече от 200 години. Замъка е построен на много стратегическо място в града. Няколко пъти е бил частично разрушаван. През 1923 и 1965 е бил възстановен и оттогава се поддържа в добро състояние. 'Скала" означава стълба затова и символа на фамилията са два лъва изкачващи се по една стълба.
Този герб може да се види на много места из града, включително и набедената за къща на Жулиета, но затова после.
(Входа за музея е 6 евро, но препоръчвам да си вземете карта Верона, цената за еднодневна карта е 10 евро, а за тридневна - 15 евро. Честно казано за един ден трудно може да се разгледа всичко в града, а повярвайте ми заслужава си да се види колкото може повече. В цената на картата влизат почти всички големи църкви, музеи и атракции в града + безплатно ползване на градския транспорт. Доколкото ми е известно това е най-далаверската карта в цяла Италия и се продава във всяка будка за вестници в града, входовете на музеите и рецепциите на хотелите. )
Моста, който свързва замъка на Скалиери с другия бряг на река Адидже. Идеята на моста била да може фамилията да избяга от града ако загубят власта си. Самата река опасва много красиво целия град и всеки мост си има своето име и произход. Този се нарича Понте Скалиеро ( излишно е да обяснявам какво значи :) ). Мостът е бил променян многократно през вековете, а през Втората световна война е бил напълно унищожен. През 60-те години на миналия век е възстановен в сегашния си вид.
Много красив мост! Има необикновен чар, а самата разходка по него те връща векове назад.
Тук рицарите са слагали факлите, които да осветяват моста.А това е входа за към моста откъм замъка:
Самият замък е много красив както отвън, така и отвътре. Входа е с падащ мост:
Двора:

Красиви венециански прозорци и романтични балкони
Под този балкон някой рицар е изнасял серенади на своята любима, може би :-))
И самият рицар :-)))
Целия замък е превърнат в музей, където може да се разгледат както много древни скулптури, така и картини на известни художници от Ренесанса.
Заслужава се да се видят красивите рисунки по стените на стаите, за да потопи максимално човек в миналото на известната фамилия.
На мен ми беше по интересно да се кача по крепостните стени :-)



А това дворче е на покрива, точно под часовниковата кула. Аз с моята дива фантазия веднага си представих как самотна принцеса се е разхождала тук :-))
и красивия часовник отблизо...
Изглед към къщите насреща..впечатляващ нали?И замъка от другата страна на реката.След замъка минахме по понте Скалиеро
и се разходихме в новата част на града. При понте Витория се върнахме обратно към старата част
и веднага се потопихме в атмосферата на малките тесни улички, в които очудващо добре се разминаваха коли и пешеходци.
я какви 'съкровища' спели в дворовете? :-))) а какви дворчета? ;)
И така обикаляйки из тесните улички стигнахме до базиликата Санта Анастасия. Много внушителна сграда изцяло от червени тухли. Това е най голямата църква във Верона. Строежа и е бил започнат през 1290 г и е продължил до към 14-15 век. За съжаление неможахме да я видим отвътре, защото беше затворена за реставрация, но намерих снимки и беше много красива. Не я пропускайте!


Продължихме посока реката и се озовахме точно пред понте Пиетра. Моста, който ни отвежда към открит римски театър от 1-ви век от новата ера и кастел Понте Пиетро. Мястото, където целия град е ръцете ти!
Понте е най-старият мост, строен през 12-13 век. През Първата световна война е бил тотално разрушен, а в последствие възстановен.
Хълмът, на който се намира Кастело Понте Пиетро. останки от римско време
Театро романо строен през I век н.е е един от най-запазените открити театри от това време.
а тази котка не е от римско време, но пък беше толкова важна и мързелива..докато седнеше някой и тя важно се навираше в него мъркайки силно. :-))
Изглед към театъра, от историческия музей, няколко етажа по нагоре :)Замъкът Понте Пиетра отблизо. До него може да се стигне или по малко стръмни стълби,които минават покрай амфитеатъра или с кола, по път, който заобикаля града.
Невероятната гледка, която се открива оттук. А ако имате късмет да се озовете като нас точно в 12 на обяд, ще се насладите на величествения 'концерт' от камбаните на всички църкви в града! Наистина е феноменално и си заслужава.

Стана късно, а още нищо не сте видяли от Верона :-)) А като си помисля, че в туристическите маршрути включват само Арена ди Верона и къщата на Жулиета... как мислите дали е достатъчно?

3 Comments

Elena said…
que fotos mas maravillosas ,,me a encantado un beso.
Nanita said…
Мими,благодаря ти за тази прекрасна разходка!Ведеър и усмихнат уикенд!
Dimitrana S. said…
A, ето го и продължението: много увлекателно разкаваш, Мими!
Разказът ти носи онази характерна емоция - смесица от неспокойна глъч, тясна уличка, ронлива мазилка, аромат на кафе и закуски, жарко слънце, камък, тъмна влага.. характерни единствено за Италия, колкото и обобщено да звучи всъщност това. Но.. само една къща, пък било и тази на Жулиета - не е достатъчно ;-)