Римската пинса всъщност е традиционната римска пица, докато познатата в цял свят пица е с неаполитански произход.

Името произлиза от латинското "pinsere" (удължавам), което обяснява формата на този фантастичен римски продукт, който има овална форма и е по-лесно смилаем заради лекото и хидратирано тесто.  

Проследявайки внимателно историята пинса не е нищо повече от плоска питка, която се е родила преди пицата още по римско време от смесването на различни смлени зърнени култури с вода, сол и ароматни билки.



В класическата рецепта се използва комбинация от различни брашна, мека пшеница, соя и ориз, смесени с много студена вода (водата варира между 70% -80% от тестото!) Разбира се има и мая, но съвсем малко количество. 

Друга важна отличителна черта е, че тестото втасва минимум 24 часа и максимум 150 часа. Дългото време на втасване и високата хидратация правят пинсата ароматна, лесно смилаема и нискокалорична. 

Вкъщи пинса се превърна бързо влезе в графата любими. На пръв погледа изглежда сложно приготвянето и, но всъщност иска просто да си придвидите повече време за втасване. 

Дали ще оставите тестото да втасва 24, 36 или 48 часа зависи от вас. Минимумът е 24 часа, така, че сами може да решите и нагласите удобно за вас време. Пинса наистина е много лека и вкусна. 

Хората, които обичат да приготвят квасен хляб също ще я оценят въпреки, че не е с квас. Минималното количество мая и дългото втасване я правят много вкусна, и лесно смилаема. Опитайте!

Продукти: 
(за 2 пинси по около 350г всяка)

300г брашно манитоба
300г бяло брашно тип 500
50г оризово брашно
50г брашно от соя
500г студена вода
3г прясна мая или 1г. суха
10г зехтин
15г сол

За плънката:
300г кафяви печурки
350-400г пушена скаморца
магданоз
 

Начин на приготвяне:

Разтворете маята в 400мл вода. 

Добавете брашната без соевото и месете докато се получи гладка хомогенна смес. Добавете останалата вода и месете докато се абсорбира напълно от тестото. 

Прибавете соевото брашно и продължете да месите, докато тестото не започне да се увива около бъркалката на миксера.

Прехвърлете тестото на работна повърхност и оформете на топка. Намажете леко с мазнина и покрийте с фолио. 

Оставете да почива 30 минути и приберете в хладилник за 48 часа.


Извадете от хладилника и оставете за час да се стопли тестото. След това го прехвърлете на работна площ и го разделете на две части. 

Оформете всяка част на топка, сложете ги в тава обилно наръсена с брашно и покрийте с кърпа да втасат за 3 часа.

Почистете гъбите, нарежете ги и задушете за десетина минути в тиган с малко масло. 



Разточете на ръка и оформете две пици с овална форма. Полейте с зехтин, сложете на ниско ниво във фурната и печете на максимална температура за около 10-15 мин. 

На повечето домашни фурни максималната температура е между 250-300С. Аз пекох на 260-270С. Тестото трябва да се надигне и много леко да започне да се запича.

След това изваждате тавата, слагате нарязаните на тънки резени скаморца, отгоре сипваме задушените гъби и връщаме във фурната да се допече за още десетина минути до златисто. Този път сложете тавата на по-високо ниво, т.е да е по-близо до горния грил. 

След като извадите готовата пинса поръсете с прясно нарязан магданоз. 

Сервирайте топла. 

За приготвянето на пинса ви е необходимо соево брашно, което е незаменима съставка. Всъщност соевото брашно съдържа по-малко нишесте от класическото бяло брашно и следователно е по-смилаемо. Соята е с високо съдържание на протеини и подпомага процеса на втасване. Това ще гарантира еластично тесто, което ще има класическите мехурчета, характеризиращи този продукти. Същевременно основата ще е хрупкава. Така, че ако имате възможност не заменяйте соевото брашно за да не се развали крайният ефект. В противен случай моят скромен съвет е да го замените с още оризово брашно.

Източник:I quaderni di Alice - Pizze e focacce

0 Comments