Фарината - лигурската питка от нахут * Farinata di ceci
Фарината е още една италианска класика, с която искам да ви запозная. Много лесна и вкусна тънка, плоска питка. Приготвена с вода, зехтин и брашно от нахут, и изпечена на силна фурна до златисто. Фарината, буквално преведено означава "направена от брашно".
Вкъщи е много любима и често я приготвям, но не ме питайте защо липсва в блога. Нямам отговор. 😀
Фарината от нахут е типичната бедняшка рецепта, приготвена с прости и
евтини местни съставки. Автентичният и изискан вкус на тази италианска
улична храна винаги е отличен.
Просто трябва да се пробва!
Италианците я слагат в питка, като плънка за сандвич или пък я похапват директно за бърз и здравословен обяд. Лек ядков вкус на нахут, сочна, с хрупкава златиста коричка, полезна и много засищаща.
Може да я поръсите с пресен розмарин преди печене, за повече аромат.
Подходяща за вегетарианска, веганска, безглутенова или НВ диета, както и за всички, които обичат да се хранят здравословно.
Фарината от нахут(ceci) е лигурийски специалитет, особено типичен за Генуа, но с много древен произход, който вероятно датира от гръцката и латинската древност.
Въпреки това легендата, която се свързва с Фарината, датира от 1284 г., когато Генуа побеждава Пиза в битката при Мелория. След завръщането си от битката, генуезките кораби попадат в буря и няколко бъчви със зехтин, и брашно от нахут се преобъщат, къпейки се в солена вода. Поради недостиг на припаси, моряците събрали каквото успели и изсушили сместа на слънце, докато се получи нещо като палачинка.
На сушата генуезците усъвършенствали импровизираната рецепта, превръщайки я специалитетът, който познаваме днес, и който, подигравайки се с победените, нарекли златото на Пиза.
Но тази тънка нахутена питка е разпространена и в други области на Италия. Предвид близостта и историческите връзки на Пиемонт с Лигурия, фарината е много популярна в югоизточната част на региона, където генуезкото архитектурно и кулинарно влияние е най-очевидно.
Там традиционно се нарича belecauda, което означава „хубаво и горещо“ на пиемонтски, най-вероятно като препратка към температурата, при която трябва да се яде. Град Овада, само на няколко километра от границата с Лигурия, е известен с качеството на своята белекауда, подправена с розмарин.
Приготвянето и е толкова лесно, че няма как да сбъркате, ако следвате рецептата ми.
0 Коментари