Фарината - лигурската питка от нахут * Farinata di ceci

Фарината е още една италианска класика, с която искам да ви запозная. Много лесна и вкусна тънка, плоска питка. Приготвена с вода, зехтин и брашно от нахут, и изпечена на силна фурна до златисто. Фарината, буквално преведено означава "направена от брашно".

Вкъщи е много любима и често я приготвям, но не ме питайте защо липсва в блога. Нямам отговор. 😀

Фарината от нахут е типичната бедняшка рецепта, приготвена с прости и евтини местни съставки. Автентичният и изискан вкус на тази италианска улична храна винаги е отличен.

Просто трябва да се пробва!

Италианците я слагат в питка, като плънка за сандвич или пък я похапват директно за бърз и здравословен обяд. Лек ядков вкус на нахут, сочна, с хрупкава златиста коричка, полезна и много засищаща.

Може да я поръсите с пресен розмарин преди печене, за повече аромат.

Подходяща за вегетарианска, веганска, безглутенова или НВ диета, както и за всички, които обичат да се хранят здравословно.

Фарината от нахут(ceci) е лигурийски специалитет, особено типичен за Генуа, но с много древен произход, който вероятно датира от гръцката и латинската древност.

Въпреки това легендата, която се свързва с Фарината, датира от 1284 г., когато Генуа побеждава Пиза в битката при Мелория. След завръщането си от битката, генуезките кораби попадат в буря и няколко бъчви със зехтин, и брашно от нахут се преобъщат, къпейки се в солена вода. Поради недостиг на припаси, моряците събрали каквото успели и изсушили сместа на слънце, докато се получи нещо като палачинка.

На сушата генуезците усъвършенствали импровизираната рецепта, превръщайки я специалитетът, който познаваме днес, и който, подигравайки се с победените, нарекли златото на Пиза.

През Средновековието и ранния Ренесанс, Република Генуа е една от големите морски сили на Средиземно море.

Чрез завоевания и търговия генуезката фарината е става известна далеч отвъд днешна Лигурия. По тази причина може да срещнете фарината по Лазурния бряг, във Франция, където се нарича сока (socca), в Тоскана, където е известна като чечина (cecina) и северна Сардиния, където е позната като fainè.

Но тази тънка нахутена питка е разпространена и в други области на Италия. Предвид близостта и историческите връзки на Пиемонт с Лигурия, фарината е много популярна в югоизточната част на региона, където генуезкото архитектурно и кулинарно влияние е най-очевидно.

Там традиционно се нарича belecauda, което означава „хубаво и горещо“ на пиемонтски, най-вероятно като препратка към температурата, при която трябва да се яде. Град Овада, само на няколко километра от границата с Лигурия, е известен с качеството на своята белекауда, подправена с розмарин.

Приготвянето и е толкова лесно, че няма как да сбъркате, ако следвате рецептата ми.

Продукти:

(за тава с ⌀ 28-30см)

200г брашно от нахут

500г вода

60г зехтин Екстра върджин

7г сол

Начин на приготвяне:

Ако мислите да приготвите фарината за вечеря е хубаво да започнете от сутринта. Така брашното ще има повече време да престои с водата и фаринатата да стане по-лека за храносмилане.

В купа изсипете брашното от нахут. Добавете водата. Разбъркайте енергично с метална бъркалка, така, че да не останат бучици.

Покрийте със стреч фолио и оставете на стайна температура за 4-12 часа. Хубаво е периодично да разбърквате сместа, но не е задължително.

Пригответе си плитка кръгла или правоъгълна тава с диаметър ~30см или 25х35см.

Намажете я обилно със зехтин (около 10-15г).

Към нахутената смес добавете останалия зехтин, около 45-50г и солта. Разбъркайте добре с бъркалката.

Загрейте фурната на 220С.

Разбъркайте леко отново сместа, колкото да се смеси утаилото се на дъното брашно и изсипете внимателно в тавата.

Внимателно я пъхнете във фурната и печете за около 25-30 минути, до златисто.

Извадете фаринатата от фурната. Подпъхнете шпатула отдолу за да проверете дали се отделя от дъното, ако трудно се отделя я върнете за още 5 минути да се доопече.

Разрежете на парчета и сервирайте с месно плато и чаша бира. Еднакво вкусна е топла или студена.