Днес ви предлагам един чудесен летен пай с тиквички и ориз. Вдъхновен от лигурийската  традиционна кухня, този лесен пай с ориз и тиквички съчетава свежи вкусове от градината.

Еднакво вкусен е студен и топъл. Сочна, ароматна плънка облечена в тънка, хрупкава и златиста коричка. Идеален както за претенциозни гости, така и за бърз обяд или вечеря. Лек и лесен за приготвяне.

Може да приготвите плънката предварително и да я приберете в хладилника докато стане време да я изпечете. 


 

Продукти:
(за 4 порции)

2 тиквички
4 листа кори за баница
140г бланширан ориз или басмати
1 глава червен лук или 3 стръка зелен лук
2 яйца
100г сметана за готвене 22%
по няколко листа мента, магданоз, мащерка, копър
кората на 1/2 лимон
40 г кедрови ядки
50г настърган пармезан (или грана падано)
зехтин
сол
пипер


Начин на приготвяне:

В тенджерка сварете ориза с 300г вода за около 10 минути на бавен огън. Отделете настрана.
Настържете тиквичките на едро. Отцедете ги с ръка от водата, която си пускат.

В дълбок тиган запържете ситно нарязания лук с 4-5 с.л. зехтин. Добавете тиквичките и запържете на среден огън за десетина минути. Прибавете сол, черен пипер и ситно нарязаните подправки. 


Смесете в съд тиквичките с ориза и объркайте добре. Оставете за няколко минути да се охлади сместа. Прибавете настъргания кашкавал.

В купа разбийте яйцата със сметаната и ги прибавете към останалата смес. 


В правоъгълна тавичка сложете хартия за печене и я намажете с масло. В нея сложете корите за баница. Наръсете ги леко с мазнина по краищата за да не се изсъхнат при печенето. 

Изсипете сместта в тавата и изравнете. Накрая прибавете кедровите ядки. Може леко да запечете на сух тиган кедровите ядки, така пускат повече аромат.

Изпечете в предварително загрята фурна на 200С за около 30-35 минути до златисто. Охладете и сервирайте.

Да ви е сладко!

Адаптирана от книгата: Il Meglio di Sale e Pepe - Pizze, Focacce e Torte salate.

2 Comments

Enza said…
Ciao cara era tantissimo che non passavo a trovarti,ottima questa torta salata!
a presto
Maria said…
Ciao e grazie Enza,
A presto!
Maria